Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, сайтът на сдружението се мести на нов адрес – www.privatehospitals.eu

Частните болници да бъдат припознати от пациентите

д-р Явор Дренски: Искаме частните болници да бъдат разпознати от пациентите



26 юни 2013 година


Председателят на Националното сдружение на частните болници пред "Капитал Здраве"

 

Профил

Д-р Явор Дренски е председател на Националното сдружение на частните болници в България. Той е и изпълнителен директор на най-голямата частна болница в България - "Токуда болница София", където от самото създаване на японската болница е част от екипа, като последователно заема постовете административен директор (2005 - 2009 г.), медицински директор (2010-2011) и изпълнителен директор. Завършил е медицина през 1992 г. в МУ - София, специализира акушерство и гинекология, магистър е по финанси и по здравен мениджмънт. Специализирал е в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония и др. През 2002 - 2004 г. оглавява "Болнична помощ" в НЗОК. Работил е като международен консултант в областта на здравеопазването към Bearing Point - САЩ, 3M, Deloitte Touche Tohmatsu и др.



Д-р Дренски, лоялна ли е конкуренцията между държавните и частните болници в здравния сектор?

Здравната каса се държи много по-адекватно от министерството на здравеопаздването и приема всички лечебни заведения за равни, независимо собствеността им. Просто трябва да покрием стандартите, които са описани в изискванията й. Не казвам, че те са съвършени. Напротив, има много какво да се променя и според мен трябва да се използва опитът и вижданията на частните структури, защото те се стараят да бъдат максимално ефективни - да предоставят качествена помощ с оптимален ресурс както по отношение на лекарства и консумативи, така и по отношение на персонал. А медицинските стандарти, с които се съобразяват клиничните пътеки и здравната каса, които залагат изискванията за работа на една болница,   не взимат това предвид. Напротив, те изискват да бъде назначен много повече персонал за рутинни действия. За операции с ниска и средна сложност трябва да имаме минимум 10 анестезиолози съгласно стандартите, което е напълно неефективно и нерентабилно. Например преди време имаше стандарт в дерматологията, в който бе заложено да има 6 лекари в отделението, трима от които специалисти. Добре, но отделението отдавна вече няма фиксиран брой легла, навремето бяха 10, но дори и да приемем, че 10 легла е минималният брой, който трябва да има отделение, за да съществува - какво се получава – 6 лекари на 10 легла – това е безумие. От тази гледна точка касата подхожда много по-справедливо и много по-честно, отколкото държавата в лицето на министерството. Министерството категорично разделя структурите на частни и държавни, което дава възможност в един регулиран от държавата пазар да се появяват нотки на нелоялна конкуренция.

В какъв смисъл го разделя - Министерството на здравеопазването е принципал на държавните болници и в същото време пише стандартите за всички и е на практика конкурент с частните ли?

Да, директно. Например с последните изменения в Търговския закон за междуфирмената задлъжнялост се въведоха текстове, в които заплащането между фирмите трябва да се извърши за 60 дни в държавните фирми, но за 30 в частните.
Защо? Каква е логиката?
От друга страна, въпросът по-скоро е, че стандартите се пишат от националните консултанти и те ги пишат в насока да отговарят на клиниките, в които работят самите те. Липсва широкият поглед на национално ниво. Като не е тайна, че с тези стандарти държавата се опитва изкуствено да администрира и урегулира взаимоотношенията между пациента, болниците и касата и по някакъв начин да редуцира броя на болниците. Това обаче не е добър вариант, защото самите стандарти не са добре направени. От трета страна, независимо че отговарят на изискванията, частните болници трябва дълго да чакат, за да започнат да лекуват някои заболявания, докато държавните болници нямат никакъв проблем, независимо дали условията в тях са по-добри или не.
 
В България има огромно количество болници. Всички ли са необходими?

Със сигурност не. Въпросът е, и това вече е въпрос на държавна политика, за определените райони на базата на медикостатистически данни да бъде преценена необходимостта от съответния брой болнични легла и на тази база, независимо от това дали са държавни или частни, да се регулира предлагането на болнични услуги в дадената област. Без значение дали леглата са държавни или частни. Тоест, ако се появи нова частна структура, това трябва да е за сметка на закрити легла или в държавна болница, или в друга частна болница. Броят болници е доста голям за България и въпросът е да има достатъчно политическа воля, за да се направи преструктуриране.

Но има компенсаторни механизми, например там, където няма спешна помощ, там където няма болници за долекуване, хората си боледуват от бронхопневмония в малките градчета в общинските болници, които са многопрофилни.


Това е добре, но в същия момент тази болница има разходи, които не може да покрие само с лекуване на пневмония, и започва да се опитва по всякакъв начин да си набави средства и се появяват съмнения, че някой по някакъв начин се опитва да източи касата, като отчита неправомерно извършена или въобще неизвършена дейност. В същото време и малките болници трябва да отговарят на стандартите с многото персонал. Започва да се появява т.нар. пазар на дипломи, в който можем да видим как пенсионирани лекари продават своите дипломи на хартия. Дадена болница отговаря на стандарта, но на практика има половината от декларирания персонал. Тук е моментът за преструктурирането - да се даде възможност да се отреагира при спешен случай в приемливото време във всяка една точка, а за заболяванията, които могат планово да се лекуват, пациентите да бъдат насочени към съответния районен център.

Мит ли е, че в частните болници, макар и многопрофилни, се лекуват по-леки заболявания, а по-тежките болни се изпращат в държавните университетски и областни болници?


Мит е, защото основният стремеж на частната структура е да бъде избрана, одобрена и запомнена от пациентите. Ако си позволяваме да връщаме пациенти и да правим селекция, независимо по какъв критерий, със сигурност ние няма да бъдем разпознати от пациентите като тяхната болница. Това все повече се наслагва в съзнанието на всички колеги, които работят в частния сектор. Според мен е мит това, че болниците отсяват пациентите. Има частни малки болници и структури, които са съвсем тясно специализирани, но в общия случай твърдението за селектиране не отговоря на истината. Ако пациентът се насочи към специализирана болница, но има съпътстващи заболявания, а специализираната болница не разполага със съответните екипи, в името на пациента е по-добре той да проведе лечението си в многопрофилна структура. Това не е "селектиране", а е предоставяне на комплексна помощ на друго място в името на пациента. Тоест болницата преценява много добре доколко може да бъде полезна за пациента - например, ако в ортопедична болница пациентът е с тежък сърдечно-съдов проблем и се наложи спешна интервенционална кардиология или кардиохирургична операция, тогава в името на пациента той бива превеждан в структура, в която има интервенционална кардиология, съдова хирургия и кардиохирургия. Мисля, че има търсене и за многопрофилни, и за тясно специализирани малки болници. Малката частна структура дава усещането за по-голяма интимност, ако мога така да се изразя, при лечението на пациента.

Да, но комфортът в частните лечебни заведения понякога играе по-голяма роля при избора на пациента, отколкото уменията на лекаря.

Битовата страна на въпроса по никакъв начин не трябва да се подценява. Защото на практика какво вижда пациентът в една болница? Той вижда добрите условия и усмихнатия персонал. Пациентът заспива на операционната маса, събужда се и вижда стаята, отношението, вниманието и в крайна сметка осъзнава професионализма на лекаря, когато разбере, че неговият проблем е решен.

Това е само едната страна на рецептата. На пръв поглед вие пораснахте с годините не заради добрите лекари, а заради битовата страна на въпроса и защото пациентите не бяха свикнали болницата да изглежда добре и с тях да се отнасят учтиво.

Нашата цел винаги е била да привлечем най-висококвалифицираните, най-мотивираните и най-известните лекари. Добрите лекари, освен че са професионалисти всеки в своята област, се отнасят към пациентите учтиво, не бързат, не си гледат часовника и това е частта от професионализма и отношението, която пациентът най-напред усеща.
Другата страна на рецептата е гъвкав и добър мениджмънт, което се среща в по-добрия вариант в частните структури. Всеки един ръководител на частно заведение, независимо дали е собственик или не, ежедневно мисли как да направи своята работа по-ефективна, как да разшири своята дейност, да повиши качеството и в същото време да оптимизира разходите.

Персоналът в частните клиники работи в тях не само заради по-високото заплащане, а защото има много по-добър социален пакет в сравнение с държавните болници и това е част от мотивацията. Друга част от мотивацията е, че специалистът може да се развива. Непрекъснато се случва това - в момента, в който колегите решат да приложат нов метод на лечение, да затвърдят своите умения в дадена насока, болницата винаги застава зад тях и им дава възможност да се развиват и квалифицират. Непрекъснато каним колеги от чужбина, за да работят с нашите специалисти, или изпращаме лекарите на курсове и специализации и това важи за всички частни структури. Най-ценното в една частна болница са лекарите и медицинският екип.

В момента обучавате специализанти, но имат ли потенциал частните болници да осигурят научна кариера на своите лекари, или опитът им ще продължи да не се признава в държавните университетски болници?

По света частните и държавните болници са равнопоставени, когато става въпрос за обучение на студенти и специализанти. Ако не се използват частните болници като нашата с тяхната съвременна апаратура и организация за обучение, от това губи цялото общество. Това, което ми се иска много да направим, е да дадем възможност на големи частни многопрофилни структури на болничната помощ, които отговарят на условията, да започнат да приемат и обучават студенти, те да станат университетски клиники. Ние сме на първата стъпка – да бъдем признати за учебна база, т.е. база, в която колеги, които са завършили медицина и искат да специализират, да се насочат. Университетска болница като статут се придобива след предложение на министър и одобрение от Министерския съвет. Въпрос на политическа воля и подкрепа е в България да имаме частна университетска болница. Но най-важният момент е студентът още от студентската скамейка да види какво трябва да бъде отношението към пациента, как целият процес на работа е структуриран по максимално ефективен начин. Малко или много студентите се формират по време на следването и излизат от медицинския университет с деформирано съзнание. Защото със сигурност правилният подход за лечение на пациенти от гледна точка внимание и обслужване е в частните болници.

Убеден съм, че с добрите условия, които предлагат частните болници, колегите, ако имат късмета и шанса да попаднат на такова място, не се замислят за работа в чужбина. Което не означава, че заплатите са като в чужбина, но условията на работа са като в чужбина.

Създадохте сдружение на частните болници, при положение че съществуват още няколко подобни асоциации. Какво искате да свършите заедно?

Съществува частна асоциация на лечебните заведения, в която членуват и структури на доболничната помощ – медицински центрове, лаборатории и т.н., и имаме различия в целите, които си поставяме. Лечебните заведения от болничната помощ имат своята специфика, която не във всички случаи се припокрива с доболничната помощ. Имахме усещането, че частният бизнес не е представен институционално подобаващо. Надявам се, че сега след формирането на парламент и правителство да имаме диалог. Със сигурност по отношение на мениджмънта на лечебно заведение за болнична помощ опитът в частните структури е много добър и може да се ползва от държавата. И затова е много важно да разговаряме – да обсъждаме всеки проблем, да видят как изглеждат нещата от гледна точка на частните лечебни заведения за болнична помощ, да говорим за подобряване на финансирането на болничната помощ, да тестваме модели. Моделът за ново финансиране на болнична помощ трябва да се тества и в частна болница, дори само в частна болница, защото там са истинските резултати и реалната картина на една добре управлявана болница. Но крайната ни цел е обща - ние искаме да дадем възможност на пациента да бъде обслужван и лекуван в система на качествено здравеопазване.