Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, сайтът на сдружението се мести на нов адрес – www.privatehospitals.eu

Д-р Дренски: Частните болници дадоха качеството за пациентите

 Д-р Дренски: Частната здравна помощ позволи на пациента да изисква качество


Частните болници у нас задържат голяма част от висококвалифицираните медицински кадри, заяви изпълнителният директор на МБАЛ "Токуда Болница София"


Инвестор БГ - 13.02.2014


Как ще се финансира българското здравеопазване през следващите години, ще може ли да се възползва от средствата на Европейския съюз през новия програмен период (2014-20120), много ли са болниците в България и как се вписват частните лечебни заведения в здравната карта, ще се закриват ли клиники и какви са възможностите за публично-частно партньорство за задлъжнелите заведения.

Тези въпроси ще бъдат дискутирани на първия за годината Клуб Investor.bg. По темите в аванс разговаряме с един от участниците във форума - д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда Болница София".

Д-р Дренски ще бъде лектор по време на форума, който ще се проведе в Гранд хотел София на 17 февруари 2014 година от 18 часа. Темата е „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване“.


- Д-р Дренски, много или малко са болниците в България, трябва ли да се закриват болници?


За съжаление у нас често се спекулира с броя болници в негативен контекст, сякаш именно броят им е причина за нереформираното здравеопазване. Също така данните, които циркулират в общественото пространство не винаги са коректни. Всъщност официалната статистика е, че в България има 312 болници – данните са на Националният център по обществено здраве и анализи към края на 2012. През миналата година тази цифра се запази. Искам да подчертая, че от тях 12 са психиатрични и 36 са специализирани за продължаващо лечение. Това означава че болниците за активно лечение, в т.ч. всички частни за 264. А в една държава като България с изключително застаряващо население, ниско ниво на профилактика и здравна култура първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс преди да се премине към закриване на болници или други заместващи административни мерки.


- Къде е мястото на частните болници в Националната здравна карта?

Частните болници в България доказаха, че има огромна потребност от тях. Именно благодарение на частните болници България не е безвъзвратно напусната от по-голямата част от висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи. Те дадоха възможност на пациента да избира и да изисква качество – на отношението, на обслужването, на лечението.

Те имат своето важно място на първо място на картата на България, защото българските пациенти заплащат своите здравни вноски и имат право на равнопоставен достъп. Мястото на частните болници е още по-значимо и заради тяхната експертиза в болничния мениджмънт, заради качественото си оборудване и съвременните си протоколи за обслужване на пациентите. А като цяло въвеждането на Национална здравна карта като инструмент за административно регулиране на пазара няма да помогне в болничния сектор. Тя също така не може да служи като инструмент за договаряне.


- Как тълкувате новите критерии за финансиране на болниците, готвени от НЗОК и МЗ - договорите на болниците със здравната каса ще се сключват според нивата им на компетентност...?


Това е някаква комбинация от здравна карта и медицински стандарти в едно. Ние като организация атакувахме и двете. Медицинските стандарти, които определиха нивата на компетентност, не само че са незаконни, но и доведоха до закриването на редица, забележете общински болници, и то в отдалечени райони.

Има много други показатели, които отразяват качеството на дейността. Една от основните задачи на НЗОК е да купи качествени услуги за пациентите и това никой не го оспорва. Но качеството не се измерва с такива регулативни похвати, а с утвърдени методики, които измерват както процеса на лечение, така и резултата от него. Да не забравяме обаче, че най-добрият контрольор за качеството на лечение е пациентът. А в България никой не отчита проучванията за удовлетвореност на пациентите като основа на качеството. Искам обаче да подчертая, че изискването за съгласувателна инвестиционна процедура със здравното министерство при желанието за построяване на нова клиника е добро решение.


- Има ли неравнопоставеност между лечебните заведения - държавни, общински и частни?


Въпреки че Конституцията на Република България категорично е уредено, че не може да има неравнопоставеност в зависимост от формата на собственост, сме свидетели на редица примери за обратното. В интерес на истината е важно да подчертая, че тези примери намаляват постепенно. Но все още частните болници са дискриминирани в няколко направления – те нямат право на достъп до еврофондове, нямат право да обучават студенти по медицина, има неравнопоставеност при финансирането на спешната помощ и др. Но най-драстична е неравнопоставеността при общото финансиране на лечебните заведения – държавните болници често се оказват свръхсубсидирани от държавата, тъй като тя винаги покрива огромните им дългове. Така те не се стремят да бъдат ефективни и финансово отговорни и се поставя диаметрално различие с условията, при които функционират общинските и частните болници.


- Кога и как може да се случи преструктурирането на болничната помощ чрез публично-частно партньорство?


Когато се въведат законовите, подзаконовите и оперативните правила за това. Защо е необходимо държавата да инвестира в оборудване и сграден фонд например. В момента няма ясни правила и изградени практики, чрез които бизнесът да подпомогне системата. Един пример. Много по-добре би било, както е прието в нормалния свят, държавата да се грижи за условията – нека да има такова финансиране на медицинските дейности, които да стимулират икономическите субекти да инвестират независимо от собствеността им.


- Проблемите могат ли да се решат чрез демонополизация на НЗОК?


Не вярвам, че това е панацеята. Не заради НЗОК няма реформа и парите не стигат. Здравната каса е тази, която разплаща извършени дейности на лечебните заведения от името на пациента.

 

- Кога ще се подобри системата към желаното високо качество на болничните услуги?

Когато имаме справедливо остойностяване на медицинската дейност, когато имаме справедливо заплащане на специалистите лекари и професионалисти по здравни грижи и когато ползваме опита и знанията, за да се учим от тях – особена в сферата на здравния мениджмънт. В България има добри примери, а още повече има в напредналия свят. Когато най-сетне бъде извършена здравната реформа, която 24 години буксува. Ако има приемственост и последователност във властта дори подобна трудна и бавна реформа би могла да бъде доведена до успех в името на българските граждани и българските лекари и сестри.


- Как може да се прекрати порочната практика за масови хоспитализации?


Когато държавата се грижи за достъпа и качеството, което получават пациентите, а не ги плаши с лимити и закриване на болници. Това влияе изключително зле на българина. И през октомври 2013 година наблюдавахме точно това – хората бяха така изплашени от циркулиращите в публичното пространство послания за закриване на болници и изчерпване на лимити. Всички болници до последната отчетоха неимоверен ръст на приетите пациенти за болнично лечение. Защото българинът познава дефицита и се страхува от него. Болниците са тези, които нямат право да откажат лечение на болен. А българинът за съжаление става все по-болен заради забавената реформа.


- Предвижда се да бъде върната задължителната акредитация за всички болници, включително и за университетските...?


Това никога не е притеснявало частните болници у нас, тъй като всички те нямат трудности с покриването на критериите на акредитациите. Нещо повече – част от нашите членове, привличайки и лекувайки пациенти от чужбина, се стремят да отговарят на най-стриктните световни атестати за качество. Три от болниците, които членуват в НСЧБ, сред които и Токуда, са и в процес на сертифициране по най-трудната и най-взискателна система в света – американската JCI.


- Трябва ли да се регламентира официално доплащането в лечебните заведения с оглед на недофинансираните клинични пътеки?


И в момента има сериозно доплащане – НЗОК не покрива нито лев от стойността на имплантите в офталмологията и неврохирургията, а само частично финансира стентове и изкуствени стави например. Недостатъчното финансиране на медицинските дейности е основният проблем в здравеопазването. Това води до появата на доплащане, което не навсякъде е извадено на светло така, както в частния сектор. Официализирането на доплащането ще подобри здравната система - за да има качествено здравеопазване, трябва да се въведе официално доплащане. Трябва политическа воля за това, но популизмът е основната пречка. А моделите, по които може да става това, са различни и държавата чрез социалното ведомство да поеме финансирането на социално слабите пациенти. В противен случай ще имаме все по-недофинансирана система за всички.


- Какви са вашите предложения за решаване на проблема с огромния брой здравно неосигурени?


Трябва да се направи така, че когато гражданите на България имат нужда от каквото и да е административно обслужване – да си платят данъците, да си запишат детето в детската градина, да си извадят свидетелство за съдимост, смяна на лични документи и т.н.  – в този момент да се проверява здравноосигурителния статус и неговата изрядност да бъде условие за ползване на държавни и общински услуги.


- Подкрепяте ли предложението за създаване на национални спешни центрове?


На първо място всяка една идея и всяко едно действие трябва да бъде на първо място съобразено с пациента - да улеснява достъпа му, да уважава избора му и най-вече да му осигурява най-високо качество на лечение. Не трябва да забравяме, че пациентите чрез своите данъци и осигуровки имат право да получат лечение там, където са избрали. Подкрепям следването на утвърдени световни практики, каквато е в линейките да не пътуват лекари и да има справедливо остойностяване на спешната дейност. В същото време обаче не мога да не изразя резервите си спрямо идеята да се поеме по пътя на тежка централизация на спешното лечение.

Преминаването на спешните отделения на подчинение на центровете за спешна медицинска помощ ще доведе до повече проблеми отколкото ползи, тъй като спешните центрове и в момента изпитват изключителен недостиг на ресурс - на първо място човешки, на второ място - финансов. Ще бъде нарушена и комуникацията при преминаването на пациента от спешно към активно лечение, тъй като екипите от двата етапа ще бъдат на различно подчинение.

Друг проблем, който би възникнал е, че ще се задълбочи неравнопоставеността между лечебните заведения според формата им на собственост. Вместо централизиран подход със съмнителна ефективност и исторически данни за това бих предложил да се посветят повече усилия върху възможността всички лечебни заведения за болнична помощ да могат да оказват спешна помощ и да бъдат адекватно финансирани.


- Европейското финансиране в здравеопазването – какви са проблемите с достъпа до средствата?


Цялостни. На нас ни е забранено да участваме в конкурсите за европейски програми на Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие. Правим неимоверни опити да преодолеем тази неравнопоставеност, но на този етап достъп до еврофондове имат само държавни и общински структури. Това често се оказва проблем, тъй като те не винаги успяват да бъдат гъвкави и ефективни, а често имат трудности – най-вече общините – с осигуряване на кофинансирането на проектите.


автор: Евгения Европейска, Инвестор БГ

Клуб Инвестор се провежда с любезното съдействие на АГ болница "Д-р Щерев", Актавис България и финансово-счетоводна къща Симбула.

Институционални партньори на клуб Investor.bg:
Индустриален Холдинг България, БФБ - София, Bulgaria ON AIR, Дакси и ГБИТК