Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, сайтът на сдружението се мести на нов адрес – www.privatehospitals.eu

По-малко централизация - повече качество

Намаляването на централизацията в здравеопазването ще подобри качеството за пациентите

Това каза председателят на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на Токуда Болница на провелия се днес Клуб Инвестор на тема: „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване“


17.02.2014

Eто и цялото му изказване:

Здравеопазването е един от основните стълбове на всяко общество. Още с първата си глътка въздух на този свят всички ние сме пациенти и потребители на здравни услуги. А ефективните инвестиции в здравеопазването са тези, които добавят стойност към устойчивото ни развитие като нация.

В България здравната реформа започна през месец юли преди 14 години, или със 11 години закъснение от началото на прехода. А т.нар. болнична реформа беше с начален старт 2001 години. 13 години по-късно сме свидетели на нейното заявяване, но не и на нейното осъществяване. А през последните 5 години чрез усилено и поощрено циркулиране на една фикция, обществото разбра, че виновник за неслучването на здравната реформа в никакъв случай не са управляващите, а болниците и техните мениджъри.

За съжаление у нас често се спекулира с броя болници в негативен контекст, сякаш именно броят им е причина за нереформираното здравеопазване. Също така данните, които се цитират в общественото пространство не винаги са коректни. Всъщност официалната статистика е, че в България има 312 болници – данните са на Националният център по обществено здраве и анализи към края на 2012. През миналата година тази цифра се запази. Искам да подчертая, че от тях 12 са психиатрични и 36 са специализирани за продължаващо лечение. Това означава че болниците за активно лечение, в т.ч. всички частни за 264.

А частните болници в България са 98 по последни данни. Това показва, че делът им е значителен – той леко надвишава 31% от общия брой на лечебните заведения за болнична помощ. Отново по данни на Националният център по обществено здраве и анализи показват, че 16% от хоспитализациите са в частни болници – 300 000 българи са избирали да се лекуват в частна клиника. Във Франция този процент е 60, а в Германия – около 50. В същото време това се постига чрез много по-оптимизиран брой болнични легла – в частния сектор са 13% от разкритите болнични легла (5799 легла от 44811).

Частният сектор и частната инициатива запълниха този дефицит на неосъществена болнична реформа, която се очакваше да даде на българските здравноосигурени граждани основните три параметъра, за които всички ние настояваме да получим като платци на здравни вноски – качество, ефективност и достъпност.

Частните болници в България доказаха, че има огромна потребност от тях. Всъщност – пациентите го доказаха, избирайки да се лекуват в частно лечебно заведение. Те дадоха възможност на пациента да избира и да изисква качество – на отношението, на обслужването, на лечението.Именно благодарение на частните болници България не е безвъзвратно напусната от по-голямата част от висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи. Мястото на частните болници е неоспоримо и заради експертизата ни в болничния мениджмънт, заради качественото си оборудване и съвременните си протоколи за обслужване на пациентите.

Същевременно частните инвестиции в болничната помощ биват демонизирани и служат за оправдание при невъзможността да се осигури адекватно финансиране на сектора. Свидетели сме на редица палиативни и неефективни решения – стандарти, лимити и прочие, които да сработят за естествената смърт на част от лечебните заведения за болнична помощ. Те обаче рефлектираха най-тежко върху общинските болници и в последните години 17 от тях изчезнаха от картата на България, заради невъзможността на покрият новите държавни изисквания.

Друг основен проблем е, че не съществува връзка между плащането на здравни вноски и качеството на услугата. Освен това, плащайки, пациентите се стремят да ползват най-много услуги и с най-високо качество, а с нагнетяването на напрежение в системата се възпитава и усещането за дефицит. Българинът познава това чувство и не случайно, когато през септември 2013 беше обявено, че няма да стигнат парите на НЗОК, всички болници у нас отчетоха рекорден брой хоспитализации.

Системата има нужда от по-малко централизиран контрол, планове и лимити и повече свобода за пациентите. Те трябва да са свободни да избират къде да използват здравните услуги, за които са плащали. Това ще създаде естествена конкуренция както на пазара на здравно осигуряване, така и на болнични услуги. Нека държавата се концентрира в осигуряването на инфраструктурата и изпълнение на приоритетите си – да финансира болници в отдалечени райони, болници за долекуване и хосписи, лечебни заведения за социално слаби граждани.

А като инвеститори за нас най-важно е да виждаме съпричастност и възможности за сътрудничество на държавно ниво, за да продължим да обслужваме обществото и да продължаваме да бъдем в здравеопазната система. Частната инициатива трябва да бъде разпозната като градивен партньор на държавата. Тя има експертиза и умения, които например чрез публично-частно партньорство да доведат до оптимизиране на разходите, повишаване на ефективността и най-вече качеството за пациента. Защото всички ние в системата на здравеопазването сме тук за това – да бъдем в помощ на пациента, да обезпечаваме качеството му на живот и неотменимото му право на живот и здраве.