Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, сайтът на сдружението се мести на нов адрес – www.privatehospitals.eu

НСЧБ срещу некоректните застрахователи

 

Частни болници обвиниха застрахователи в некоректност към тях и пациентите


09.12.2014 г., zdrave.net, Бойко Бонев

Частни болници обмислят да прекратят договорите си със здравни застрахователи, които смятат за некоректни платци. Това стана ясно по време на пресконференция на Националното сдружение на частните болници. Реакцията им бе в отговор на обвинения, дошли от страна на ръководството на Асоциацията на частните дружества за здравно застраховане, което преди десетина дни обяви, че лечебни заведения източват застрахователни компании чрез формирането на нереалистични цени за услуги, които НЗОК не заплаща. Тогава председателят на асоциация д-р Мими Виткова, в съвместна пресконференция с управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова съобщи, че някои болници са искали от пациентите 330 лв. на ден за стая с едно легло, 10 000 лв. за раждане, 900 лв. за избор на екип, 700 лв. за консултативен преглед и т.н. Тя поиска държавата да въведе регулация в правото на болниците да определят цени за услуги, за които здравната каса не заплаща.

Председателят на сдружението на частните болници и директор на МБАЛ „Токуда” д-р Явор Дренски каза, че не е редно няколко застрахователни компании да се опитват да вкарат регулация в сектор, който работи на пазарен механизъм. По думите му, става въпрос за регулация на правото на пациента да избира при какви условия да се лекува и кой да го лекува. Той отбеляза, че подобни искания са търсене на извинение от страна на застрахователите да не изплатят на своите клиенти – пациентите това, което им дължат.  Д-р Дренски отбеляза, че клиничните пътеки в по-голямата си част са недофинансирани и че в тях не е калкулиран лекарският труд. „Именно тук е намесата на здравните застрахователни дружества. За съжаление мисля, че тяхната мотивация да вкарат някаква регулация в този сектор е движена от не напълно разбиране на предмета на тяхната дейност. По-скоро мотивите им са финансови. Т.е. те да се опитат да не заплатят, да не подходят коректно към техните клиенти и да не платят това, което би трябвало да покрият въз основа на договора със съответния клиент”, заяви д-р Дренски. Той добави, че право на лекаря е да постави цена на своя труд, когато бъде избран от пациент. След като тази цена е определена, пациентът има право да прецени дали да се лекува при него или при друг специалист. От тази гледна точна не мисля, че вкарването на регулативен механизъм в пазарната ситуация, в която се намираме е правилният подход, каза д-р Дренски. Той също така добави, че от сдружението на частните болници са отправили покана към Асоциацията на частните дружества за здравно застраховане за разговор по темата.

Думите на д-р Дренски бяха подкрепени и от директора на МБАЛ „Св. Богородица” д-р Николай Болтаджиев. Той  напомни, че застрахователите в момента нямат дублиращи на НЗОК функции и не могат да покриват здравни услуги. „Допълнително доплащане може да има за избор на екип, за телефон, за луксозна стая и т.н. Трябва да сме наясно, че застрахователят покрива това, а това в действителност е цената на услугата. Всички знаем, че здравната услуга се покрива на 46% от НЗОК. Останалото  се покрива от пациенти под всякаква форма. Дали ще е избор на екип, дали ще е телевизор или друга законова форма. Но законът не позволява да се доплати официално услугата. От тук и застрахователите не могат да се включат да доплащат здравна услуга. Те обаче я доплащат под форма на битова услуга, на избор на екип и от тук става порочна цялата система”, обясни д-р Болтаджиев. От думите му стана ясно, че болниците са в правото си да определят сами цени на допълнителни услуги, извън тези, за които НЗОК заплаща и по този начин да дофинансират извършването на медицинските услуги. В тази връзка той определи като некоректно направеното преди дни от представители на застрахователите сравнение, че цените на стаите в  болниците са по-високи отколкото в петзвезден хотел. „В хотела на един етаж има една камериерка и единственият разход е пране на чаршафи. В една болница на един етаж има екипи от лекари. В тази болница има реаниматор, в нея се правят изследвания. В тази болница пациентите пият лекарства, сестри им бият инжекции. Нормално е тази цена да не е като хотелската. Не може да се иска цена на една болнична стая да е по-евтина от хотелската”, каза той.

И според директора на МБАЛ „Сердика” д-р Методи Янков застрахователите си търсят поводи да не платят разходите на своите пациенти. Той отбеляза, че болниците издават коректни фактури на пациентите, но често се случва те да не се признават от компаниите. По думите му, застрахователите искали от болниците да предоставят разбита по дейности фактура. „Това е в момента техният проблем. Те искат 10 изброени неща ние да ценообразуваме, след което с химикалката зачеркват пред очите на застрахования – това ще ти платим, това няма да ти платим. Точно като при автомобилите”, каза д-р Янков. Той добави, че заради подобни действия е прекратил договора на неговата болница с една от компаниите.

Д-р Дренски подкрепи д-р Янков, като каза, че лечебните заведения няма как да направят подобна разбивка във фактурата, тъй като цената на лечението е пакетна. По думите му, това е така, за да се постигне баланс между недофинансирането и завишаването на някои цени, които да го компенсират. „Нещата в болницата не могат да се случват като в ресторантска сметка. Пакетните услуги така са направени, за да може да се балансира – да не дойде много натоварващо за възрастния и болния пациент, който не може да плати много. От тази гледна точка основната грижа е за пациента”, отбеляза той.

Директорите на частните болници заявиха, че според тях застрахователните дружества би трябвало да поставят по-ясни условия пред своите клиенти, какво покриват и какво не. Ако застрахователите не искат да покриват разходите на пациентите за допълнителни удобства, то трябва това да се посочи в договорите с тях, смятат те. Представителите на сдружението декларираха, че е необходимо държавата ясно да регламентира доплащането.

Според Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите обаче, това пак не е гаранция, че пациентите ще бъдат информирани какво съдържа техният пакет. Той отбеляза, че по-голямата част от хората, които имат здравни застраховки, са ги получили през компаниите, за които работят и едва ли на всеки поотделно са обяснени условията.