Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, сайтът на сдружението се мести на нов адрес – www.privatehospitals.eu

Административно се закриват болници

 

АДМИНИСТРАТИВНО СЕ ЗАКРИВАТ БОЛНИЦИ

www.clinica.bg
01-02-2016 16:22Административно се закриват болници

Д-р Николай Болтаджиев, и.д. председател на Нацоналното сдружение на частните болнициБолничните легла за активно лечение в 20 области са повече от нужното според поектът за здравна карта на МЗ. Това означава, че здравната каса в тези региони ще избира с кои клиники да работи по определени правила. Добре или зле е това, какво да очакват пациентите, попитахме специалистите.

Националното сдружение на частните болници смята, че здравната карта не трябва да се прави административно. Това е един вид социално инженерство от твърде голям мащаб, кoето засяга цялото насление на държавaта. Смятаме, че по админстративен начин не би следвало да се регулира кой, къде и как ще се лекува. Самата здравна карта с нищо няма да подобри нито достъпа на пациентите, нито качеството на лечение, единственият начин това да се случи е чрез конкуренция – по-високо качество на по-ниска цена. Затова считаме, че посоката за промени е точно обратната – стимулиране на конкуренцията, а не административно регулиране. Лечебната дейност е стопанска, затова е нужно да се стимулира като стопанска дейност. Всяка административна регулация може единствено да опорочи качеството и да се отрази негативно на себестойността на услугата. Мога веднага и да дам пример – до 2010 г. при същите здравни вноски и събираемост, оставаше излишък от над 800 млн.лв. ежегодно. През 2010 г. по административен начин се наложиха регулации, като нива на компетентност на базата на медицински стандарти, което оскъпи неимоверно здравните дейности, принуди мениджърите на болници да увеличат хоспитализациите, за да покрият излишните разходи. Крайният резултат беше, че обществените средства за здраве започнаха да не стигат, въпреки гонения резултат и закриване на 30 болници.

Най-големите проблеми, които здравната карта ще донесе, ще са за пациентите. Лекарите са живи и здрави и ще намерят своето поприще у нас или в чужбина. Но за пациентите това ще доведе до инвалидност и смърт, тъй като ще се закрият множество болници. Очевидно картата има за цел да се закрият частните и повечето общински болници. А дори съветското здравеопазване, когато нямаше частни болници, не посмя да пипне общинските, защото са на по 100-120 години и от тях има смисъл. Ето защото смятам, че всяко едно социално инженерство от този тип би довело до необратимо тежки последици като случая в Девин. Мисля, че броят на леглата трябва да се определя от търсенето и то това длаи пациентът е доволен или не, а не чрез бюджетиране и администриране.

Нашето сдружение вече заведе дело срещу методиката за здравната карта, то е насрочено за 17 февруари и сме убедени, че ще го спечелим. Днес по искане на Коституционния съд подадохме и становище по делото за здравната карета, което заведоха група депутати. В него казваме, че са нарушени поредица от международни актове и европейски директиви, поради което не би следвало да се стига до влизане в сила на здравната карта. Ако се наложи, сме готови да сезираме и ЕК.


ЗДРАВНАТА КАРТА РЕЖЕ ЛЕГЛА В 20 ОБЛАСТИ01-02-2016 12:07Мария
Мария
ЧИПИЛЕВА
chipileva@gmail.com
Само в 8 региона НЗОК няма да се чуди с кого да работиСамо в осем области от страната няма повече легла за активно лечение в болниците, отколкото са нужни, за да се задоволят здравните нужди на хората. Това показва проектът на Национална здравна карта на здравното министерство, който днес се обсъжда в Съвета по партньорство. От този документ напрактика зависи в кои места здравната каса ще работи с всички болници и в кои ще подбира най-добрите, тъй като има повече легла от нужното. Дали картата ще бъде приета в този си вид ще видим тепърва.

Само осем са областите в България, в които мендижърите на болниците няма да се притесняват, че ще останат без договор с касата през тази година. Това са Видин, Русе, Варна, Добрич, Шумен, Ямбол, Бургас, Стара Загора. Причината е, че само в тях леглата за активно лечение не надвишават нужните според подготвяната здравна карта. Във всички останали региони някои клиники ще трябва да преструктурират леговата си база или да не получат финансиране за част от нея от здравната каса. С кого точно да работи фондът при наличие на излишък от легла, ще се определя по критериите, които здравното министерство вече обяви. Сред тях са обем и сложност на дейността, нивото на компетентност на клиниките и качеството в тях и други показатели. Пресяването по тези показатели очаквано ще бъде най-голямо в София и Пловдив, където има най-много болници.

Парадокс

 

Точно 53 656 легла трябва да има в болниците в страната, за да се задоволят потребностите от медицинска помощ и здравни грижи у нас по сметките на здравното министерство. Преброяването на властите показва, че наличните легла в момента вклиниките са 50 956 или с 2699 под оптималното. В същото време почти във всяка област има излишък от легла за активно лечение. Това означава, че болниците ще трябва да ги преструктурират в легла за долекуване или по непечеливши специалности, или ако ще загубят финансиране за тях от здравната каса. Какъв ще е изборът на клиниките ще видим тепърва.

Общо 12 015 са нужните легла, за да се задоволят потрбностите от лечение в столицата, а наличните са 11 815 или с 200 по-малко. Въпреки това излишъкът от легла за активно лечение е огромен – 1089. Причината за това е непропорционалния интерес на инвеститорите и мениджърите към различните медицински дейности, тъй като някои са финансирани добре, а други като продължителното лечение или психиатрията – зле. По тази причина касата ще трябва да отсее с кои болници да работи при над 20 специалности. Най-голяма конкуренцията ще бъде в областта на хирургията, където излишни са 153 легла, урологията, където в повече са 122 легла, гастроентерологията с ненужни 141 легла, ортопедията – 213 легла и офталмологията - 75. Кардиологията и кардиохиругията бяха сред другите две специалности, където се очакваше да има голям излишък на кревати, но там в повече са съответно 59 и 7 броя.

Търсят се над 3500 легла за долекуване

 

На фона на излишъка от легла за активно лечение най-вече в областите на хирургията, ортопедията, урологията, гинекологията, в страната има недостиг от над 3500 кревата за продължителни грижи. Това не е ново наблюдение, за съжаление обаче тази диспропорция не беше преодоляна през годините. Според самите лекари причината за това е в лиспата ан адекватно финансиране напродължителните грижи. Обикновено те се налагат след тежки заболявания като рак, инфаркт, инсулт и в много страни се извършват в хосписи или специални структури.

В Пловдив нещата са малко по-добре. Там леглата за активно лечение са 5 511 и са в плюс с 690. Най-драматично е положението отнов в хирургията, където излишни са 182. Напрактика това положение е релевантно и за цялата страна, където изчисленията на здравното министерство показват, че над нужното са откити повече от 2000 легла. Другите специалности с много излишни кревати в Пловдив са ревматологията със 106 в повече и урологията със 102.

Третата област с по-голям наднормен брой легла е Пазарджик. Напрактика това е мястото, където се появи и първата частна болница в страната. Там при нужни 960 легла за активно лечение има 1465 или с 505 повече. Интересното тук обаче е, че най-голям излишък има в областта на педиатрията – 137 легла.

Въпреки че излишък на легла за активно лечение има и в останалите 17 области, той не е толкова драматичен. В Хасково например в повече е само един креват, в Перник – 14, в София област – 16. В другите области обикновено излишъкът се движи в диапазона 50-150 легла. Колкото и малък да е броят обаче той ще изправи здравната каса пред трудни преговори за договори, а здравното министерство пред доста недоволни мениджъри.